ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА КЧСИ ВЪВ В РЪЗКА СЪС ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ English
Меню
· За нас
· Органи
· Нормативна база
· Съдебна практика
· Важни документи
· Регистър на ЧСИ
· Новини и събития
· Публикации
· Семинари и обучения
· Административни услуги
· Често задавани въпроси
· Връзки
· Контакти
· Фото галерия
Вход
Потребител

Парола



Забравена парола?
Натиснете тук за нова.
10 ГОДИНИ ЧСИ

10 ГОДИНИ ЧАСТНО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ЧЕСТВАНЕ НА 10 ГОДИНИ КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

ЧСИ-митове и легенди
Предимства на ЧСИ като професионални изпълнители и обществената полза от тяхната дейност

За разлика от държавния служител, ЧСИ има един много силен стимул да работи ефективно – доходът му зависи от степента на удовлетворяване на взискателя, т.е. на лицето, което е носител на съдебно потвърденото право. Организационно ЧСИ има предимствата на свободната професия: собствена инициатива на организацията и служебно начало при определяне на способите за принудително изпълнение. Същевременно, ЧСИ е лично отговорен за действията си, докато за действията на държавния или публичния изпълнител е отговорна държавата – т.е. всички данъкоплатци.

Обществената полза от съществуването на професията е пряко свързана с обществената нужда, довела до възникването й. Частното съдебно изпълнение възникна в отговор на острия дефицит на адекватно изпълнение на актове по съдебно решени спорове. Единственият цивилизован начин за гражданите да реализират претендираните си спрямо държавата или други граждани права, когато те са оспорвани или срещат пасивна съпротива, е да докажат правата си чрез съда. Без адекватно изпълнение, обаче, спечеленото съдебно дело се превръща в лист хартия с наименование „съдебно решение”, което само по себе си не носи реална справедливост. И противно на масовото разбиране не става въпрос само за „комерсиални пари” – съдебните изпълнители изпълняват съдебни основания за издръжки, вземания по трудови правоотношения, предаване на деца, изършване на дължими действия и бездействия и др. В социален план, съдебните изпълнители са двигателя на съдебно потвърдените права, както и на други признати от закона изпълнителни основания. Съдебните изпълнители нямат право да откажат изпълнение – задължение, което гарантира, че професията ще работи в защита на законния интерес, независимо от носителя му – обикновения гражданин или големия бизнес.

Митове и легенди за процесуалната дейност на ЧСИ

В процеса на принудителното удовлетворяване на вземанията всеки един от частните съдебни изпълнители се сблъсква с царуващите заблуди и грешно изградени представи за работата ни. Словосъчетанието „частен съдебен изпълнител”, първоначално доведе до известно отъждествяване на професията с популярните през 90 те „застрахователи”, „събирачи на дългове” или „бирници”, което напоследък отново ескалира.

За щастие всеки един от колегите, със своята работа и всеотдайност допринесе за бързото разсейване на тази заблуда и вече професията ни се приема такава, каквато е, а именно делегирана държавна дейност по принудително изпълнение на съдебни решения и други, упоменати в закона изпълнителни основания, която упражняваме на собствен стопански риск.

Независимо от това, все още се ширят някои погрешни представи, свързани с процесуалната дейност на ЧСИ. Накратко формулирани най-често срещаните митове и легенди в дейността ни:

1. Една от най-често срещаните заблуди е: „Как така съм осъден, без да съм призован в съда?”

В Чл. 417 от ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) са изредени изчерпателно в кои случаи едно лице може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи. Такива са:

1.1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

1.2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

1.3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

1.4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

1.5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

1.6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

1.7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

1.8. акт за начет;

1.9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

В тези случаи ответникът не се призовава от съда, постановяващ заповед за незабавно изпълнение. За издадения изпълнителен лист той научава от поканата за доброволно изпълнение, която ЧСИ е длъжен да връчи, а към нея задължително е приложена и издадената заповед за изпълнение. В тези случаи законодателят е решил, че разпореждането на съда длъжникът да плати става в негово отсъствие, но е предвидил последваща възможност за защита, включително чрез спиране на съдебното изпълнение 419 и сл. ГПК. Това законодателно разрешение на практика не е „ново”. Заповедно производство е въведено през 1942 година в Закона за гражданското съдопроизводство. (отменен през 1951 г.) С ГПК (в сила от 2008 г.) е въведен отново института на заповедно производство с необходимо осъвременяване, като правната уредба е съобразена с ангажиментите на България като член на ЕС.

2. Друга ширеща се заблуда е свързана с извършването на процесуални принудителни действия, без лицето да е получило уведомление или призовка („не съм уведомен”) . С приемането на новия ГПК от 2008 г. институцията на призоваването претърпя една сериозна промяна, целяща ускоряване както на исковия процес и обжалването на решения и определения на съдилищата, така и на изпълнителния процес.

Чл. 47, ал.1 от ГПК указва, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея, а в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съдебния изпълнител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Преди изпращане на какъвто и да било документ до длъжника, се извършва справка в съответните регистри, за постоянен и настоящ адрес и лицето се търси на тях. На всеки е ясно, че са единици тези, които седят целодневно у дома си и чакат някой да им връчи призовка, още повече, че често длъжникът е наясно със задълженията си и прави всичко по силите си да осуети връчването на каквито и да било документи. Ето защо, ако лицето не се яви в указания двуседмичен срок да получи книжата, на основание ал.3 от чл.47 от ГПК, законодателят е счел за удачно да приеме, че те са му връчени и може да бъдат извършвани последващите процесуални действия.

Важен момент в редовно получаване на книжа и документи по дела е гражданинът да е спазил задълженията си по Закона за гражданската регистрация и в регистрите на ГРАО да е посочил коректно постоянен и настоящ адрес, които се ползват в изпълнителното производство за адреси, на които да се връчват покани и съобщения.

3. Следваща, широко ширеща се заблуда е: „не е изтекъл срокът на поканата за доброволно изпълнение, а ми описаха имуществото”. Отново ГПК в чл.449 ал.1 съдържа правната възможност за извършване на процесуални действия по опис на движимо и недвижимо имущество в срока за доброволно изпълнение.

4. „Влязоха в дома ми, докато ме нямаше” е също една често срещана заблуда. На всеки един от ЧСИ се е случвало да насрочи опис на определена дата и час на движими вещи в дома на длъжника или на негов недвижим имот и при пристигане на адреса да намери дома заключен. При насрочване на такива процесуални действия се ангажира сериозен времеви и финансов ресурс. Взискателят е внесъл такса за извършване на опис авансово, ангажират се вещо лице, представители на органите на полицията, понякога и транспорт и пазач на вещите, които ще бъдат описани. Без възможността за принудително отваряне на дома на длъжника, изпълнителният процес би спрял, без възможност за удовлетворяване на вземането на Взискателя. Ето защо ГПК в чл.431 ал.1 е предвидил правомощие за съдебния изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения, като всички направени в тази връзка разноски остават за сметка на длъжника. В тази връзка е препоръчително, длъжникът в изпълнителното производство да търси комуникация с взискателя и ЧСИ, а не да се крие с очакване принудителното изпълнение да го избегне.

5. „Продадоха ми имота на половин цена”, или „ проданта не е разгласена с обяви, по вестници, радио и др.”. С влизането в сила новия ГПК (през 2008 г.) бе въведен нов ред за определяне на началната тръжна цена, от която да стартира публичната продан на недвижими имоти, а именно от 75 на сто от оценката на имота, като е предвидена възможност за явно наддаване при провеждане на процедурата по проданта. (за няколко месеца през 2008 г., ГПК предвиждаше началната цена да бъде 50% от цената на имота). Това е законодателно решение, което не зависи от преценката на съдебния изпълнител. Последният е задължен обаче да оцени имота съобразно състоянието му в момента на описа. Много често постигната продажна цена надскача първоначалната оценка на имота, но застоят на пазара на недвижими имоти рефлектира и върху публичните продани, като не се явяват участници в някои случаи дори на цена наполовина на оценката. Това са обективни процеси, върху които ЧСИ не може да влияе и понякога се стига до отчуждаване на имота, а дългът се намалява само частично. В тези случаи потърпевши са всички страни, Взискателят има да получава още. Длъжникът е намалил частично задължението си, което след няколко години пак нараства поради присъдена законна лихва, представляваща ОЛП, обявяван всеки месец от БНБ плюс десет пункта отгоре.

По отношение на разгласата на публичната продан, ЧСИ има задължение да постави обявленията в канцеларията си, в общината или кметството по местонахождение на имота, на самия имот и в сградата на Районния съд, а с промяна в ГПК и ЗЧСИ от 2012 г. всяка публична продан трябва да бъде обявена на интернет страницата на Окръжния съд (по местонахождение на имота/МПС/движимата вещ) и на интернет страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. (по-подробно виж.: http://sales.bcpea.org/ ). Чрез публично оповестяване на интернет страниците на Окръжен съд (функционира от януари 2013 г.) и на Камарата на частните съдебни изпълнители (функционира от юни 2011 г.) е гарантирана максимална разгласа на публична продан на имоти/МПС/движимо имущество. Всяка разгласа, различна от регламентираната в закона би била от полза за успешното приключване на изпълнителното производство, но не е задължение на ЧСИ. Най – заинтересувани от допълнителна разгласа са Взискателят и Длъжникът и те по собствен почин биха могли да предприемат всички възможни действия една продан да стане достояние на колкото може по-широк кръг лица.

6. „Това се случи ...”. Често при извършване на процесуално изпълнително действие, се правят възражения от страна на длъжника, че в съставения протокол са описани действия, които не са били извършени. Редно е да се знае, че всеки един протокол, съставен от ЧСИ при и по повод упражняване на дадените му със закон правомощия, се ползва с официална удостоверителна сила и всички описани в него действия се считат за извършени. В случай на оспорване дали едно действие е било извършено или не, тежестта на доказване е на оспорващия т.е. длъжникът или трето лице е този който трябва да докаже своите твърдения. Неоснователно се твърди, че протоколите за опис са подписани само от ЧСИ. По закон при съставяне на протокол за опис на движими вещи или недвижим имот, той се подписва само от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните. ЧСИ, обаче е длъжен да запише евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ и в този смисъл активното участие на длъжника в процеса е гаранция за охраната на правата му. Единствено при предаване на вещ на пазач или назначаването на управител на недвижим имот, съставеният протокол се подписва и от пазача, тъй като е необходимо неговото съгласие.

Изброените до тук са най-често срещаните заблуди във връзка с процесуалната дейност на ЧСИ. В хода на работата си се стараем в пълнота да разясняваме на страните по едно изпълнително производство защо сме извършили едно действие или не сме извършили друго. При внимателен анализ на практиката ни за осем изминали години при дейността на ЧСИ, се налага впечатлението, че заблудите се коренят във факта, че длъжниците не намират за необходимо да ангажират компетентни адвокати или друга правна помощ, които да следят изпълнителните дела и да защитават интересите им. Все още битува мнението, че дадените пари за адвокат са дадени „на вятъра”, а това е далеч от истината. Ние, като съдебни изпълнители, нямаме право да даваме правни съвети на длъжниците, тъй като бихме нарушили баланса на интереси в процедурата, поради което ангажирането на процесуален защитник е повече от резонно, защото в мига, в който едно лице реши, че правата му са нарушени, решава, че за него е в пъти по-лесно, удобно и евтино да се обърне към медиите, като при това излага единствено „своята истина”, без да е реализирал способите си за защита, които му е осигурил ГПК, но за които трябва да плати хонорар на адвокат.

ВНИМАНИЕ
Георги Дичев: Повече контрол, за да са спокойни и длъжници, и кредитори


ВНИМАНИЕ - КОЛЕКТОРИ СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА ЧСИ!
Важно
· Регистър на публичните продажби
· Издаване на справки от Регистъра на длъжниците за наличие/липса на задължения
Европейско училище
Европейско училище по принудително изпълнение
Длъжникът и законът
Длъжникът, законът, частният съдебен изпълнител
Европейски портал
Представяне на портала